Икономическите последствия от депозитната война не трябва да се подценяват

Банките поемат част от увеличените разходи за финансиране за сметка на собствените си печалби. Това става чрез намаляване на спреда между лихвите по заеми и депозити, обясни Андреа Казини, главен оперативен директор и заместник-председател на УС на УниКредит Булбанк, в своята презентация пред Евроклуба на Българската търговско-промишлена палата.

По данни от април спредът между лихвите по кредитите и депозитите, който генерира 80% от общите оперативни приходи, е намален на 5.38%. За сравнение, година по рано този показател е бил 6.18%. „Според УниКредит Булбанк, въпреки задълбочаващата се рецесия, банките трябва да продължат да подкрепят клиентите си под формата на още по-голямо намаление на разликата между лихвите по кредити и депозити, като по този начин директно поемат част от увеличената цена на ресурса за сметка на печалбата си”, посочи Казини.

Депозитната война – риск за стабилността

В презентацията си той обърна внимание и на опасните последици от т.нар. „депозитна война”. Според Казини обхватът на тази твърде силна конкуренция за местните спестявания между банките заплашва не само способността на системата да поеме загубите, свързани с рецесията, но представлява и риск за стабилността.

Обобщени рисковете от депозитната война, водеща до увеличаване на разходите по обслужване на задълженията, са следните:

- пречка за въвеждане на еврото, тъй като според Маастрихтските критерии нивото на дългосрочните лихвени проценти не бива да надхвърля с повече от 2 процентни пункта средното за трите страни-членки с най-ниска инфлация;

- още по-голямо намаляване на ръста на БВП;

- негативно отражение върху заетостта;

- по-сериозните икономически загуби от своя страна могат да доведат до по-високи нива на лоши заеми и в крайна сметка банките да бъдат принудени да направят по-големи отписвания на активи

- най-лошият възможен сценарий предвижда и нужда от рекапитализация на някои банки.

Казини подкрепи идеята за ново предпазно споразумение с МВФ, което да помогне на новото правителство да създаде местна ликвидност и така да смекчи ефектите от глобалната криза. „Рискът, че тази местно генерирана ликвидност може да бъде изнесена, за да се решават проблеми на компании-майки в чужбина е силно ограничен, като се има предвид, че Европейската централна банка „наводни” пазраа с 444 млрд. евро на цена 1%”, обясни главният оперативен директор на УниКредит Булбанк.

Еврофондовете – потенциал, който трябва да се използва

Важен инструмент за справяне с ефектите от глобалната рецесия са еврофондовете, смятат още икономистите на УниКредит Булбанк. Те са потенциал, който трябва да се използва, особено в настоящата ситуация на намалена и скъпа ликвидност. За пълноценното усвояване на средствата по програмите на Евросъюза Казини препоръча да се използва опита и експертния ресурс на банковия сектор, подобно на Италия и Гърция.

„Моделът, при който банките са посредник за използването на еврофондовете има всички предпоставки да е успешен. УниКредит Булбанк например като обслужваща банка на ФЛАГ вече има опит в публичния сектор, има финансов опит как да оценява конкурентноспособността на проектите, широка клонова мрежа и компетентен екип, отговарящ специално за еврофондовете”, обобщи Казини.

 

---

Допълнителна информация за медии:

УниКредит Булбанк, Връзки с обществеността и корпоративни комуникации

Виктория Блажева, тел +359 (0) 2 9264 993, wjlj/ebwjepwbAvojdsfejuhspvq/ch

Екатерина Анчева, тел +359 894 518 193 , flbufsjob/bodifwbAvojdsfejuhspvq/ch