Нагоре икона Бутон за връщане към началото

Ралука Попеску: Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти

Новини

Ралука Попеску: Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти

Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране на УниКредит Булбанк: Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти

  • Според главния икономист на банката Кристофор Павлов БВП на България се предвижда да достигне нивото си отпреди кризата през последното тримесечие на тази година

Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране на УниКредит Булбанк, беше домакин на съвместното събитие на УниКредит Булбанк и Конфиндустрия България „Разговор за бизнес между партньори“. Участие в него взеха Н.Пр. Джузепина Дзара, посланик на Италия в София, Роберто Санторели, изпълнителен директор на Куминяно Фрут и председател на Конфиндустрия България, Мила Разсолкова, директор управление Регулативен контрол на УниКредит Булбанк и Емилиано Стайнфл, директор на Международния център на УниКредит Булбанк.

„За нас е важно, че италианският бизнес избира на първо място УниКредит и в България. Основна наша цел в последната година, въпреки трудностите, беше да успеем да продължим да предлагаме най-добрите услуги и същата висока добавена стойност на корпоративните ни клиенти. Успяхме да останем постоянно отворени за бизнес и да подкрепим нашите клиенти, без значение какви промени и сътресения преживява пазара. Радваме се, че и днес можем да говорим спокойно за нов етап и да погледнем в посока повече инвестиции и значими проекти за европейския пазар, реализирани с помощта на УниКредит“, сподели Ралука Попеску, директор Корпоративно и инвестиционно банкиране.

Главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов заяви пред италианския бизнес в България, че очакванията са българската икономика да се възстанови сравнително бързо от последствията на CoVid-19 кризата. Той представи макроикономически анализ на средата в България. Според него предпоставките за бързо възстановяване у нас са две.

„Първо, растежът в годините преди пандемията не беше съпроводен с натрупването на нови или с влошаването на съществуващите макроикономически дисбаланси, които биха поставили растежа на икономиката на неустойчива траектория още преди началото на пандемията“, обясни Кристофор Павлов и допълни, че преди кризата от 2008-09 г. имаше бум в сектора на недвижимите имоти, който беше финансиран с бум на кредите, който предизвика много бързо нарастване на задлъжнялостта в частния сектор на икономиката. Затова домакинствата и компаниите трябваше да редуцират разходите си, докато сега се очаква потреблението бързо да се нормализира.

Втората причина за бързо нормализиране в икономиката според Кристофор Павлов са фискалните стимули, които за 2020 г. са 3% от БВП на България. Заедно с очакваните стимули през 2021 г., ръста на пенсии и заплати в публичния сектор, плюс средствата предвидени за нас с Европейския план за възстановяване и устойчивост, за период от около 6 г. в България са предвидени фискални стимули за малко над 20% от БВП на страната ни.

„У нас се предвиждат повече инвестиции и по-малко директни фискални трансфери за домакинства и фирми. Голямата част от тези инвестиции ще подкрепят прехода на страната към зелена икономика и дигитализация и автоматизация на процеси, с което ще се компенсира забавянето на страната в тези ключови за бъдещата конкурентоспособност области“, добави Кристофор Павлов.

Павлов обясни, че възстановяването на инвестициите ще бъде водено от инвестициите в инфраструктурно строителство, което ще бъде подкрепено от предвиденото финансиране във Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС. Предвижда се и ръст в строителството на жилища, понеже цените на жилищата останаха много устойчиви по време на кризата.

„Най-много време ще изисква възстановяването на инвестициите в машини и оборудване. То ще започне от проектите, планирани още преди старта на пандемията. Новите проекти ще трябва да изчакат докато се редуцира свободния неизползван производствен капацитет и има повече яснота по отношение на перспективата, пред която са изправени отделните сектори на икономиката“, обясни Кристофор Павлов.

Той обърна внимание и на възможните спънки пред бързото възстановяване. Например потенциално влошаване на политическата ситуация. Проблем е бавният темп на ваксинациите срещу коронавирус у нас. Ако тази тенденция се запази, рискуваме да има още една силна вълна на заболеваемост през есента, която отново да затвори икономиката ни.

Главният икономист на Булбанк коментира и възможността за прехвърлянето на производства от Азия в Източна Европа.

„Ние наблюдаваме много малък апетит от страна на бизнеса да създава нов производствен капацитет в Европа или да прехвърля такъв. Това особено се отнася до автомобилната индустрия. На практика липсват такива проекти“, каза Кристофор Павлов и допълни, че е малко вероятно в България да се реализира голям проект в автомобилното производство.

„Секторите, в който като че ли има апетит за прехвърляне на производствени мощности в близост до Европа, са за производство на химически и фармацевтични продукти. Това е тенденция, от която смятаме, че България може да спечели, защото тези два сектора са силно развити у нас. България, може да се каже, че има традиции в производството на определени продукти в тези области“, допълни още Кристофор Павлов.

 


Допълнителна информация за медии:

Екатерина Анчева, тел +359 (0) 2 9264 963, flbufsjob/bodifwbAvojdsfejuhspvq/ch