Конвергентните доклади, изготвени от Европейската комисия и Европейската централна банка, анализират напредъка на държавите-членки извън еврозоната, по отношение на изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. Докладите се публикуват поне веднъж на всеки две години, или по искане на държава членка на ЕС, желаеща да се присъедини към еврозоната. Те включват преглед на съвместимостта на националното законодателство на тези държави-членки с европейското, както и степента на устойчиво сближаване (конвергенция) по следните критерии:

• постигане във висока степен на ценова стабилност – когато размерът на инфлацията се приближава в най-голяма степен до онзи в трите държавите-членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност;
• постигане на устойчива бюджетна позиция – когато държавата не е с прекомерен дефицит;
• стабилен валутен курс – когато се спазва отклонение в нормални граници, в продължение на поне две години;
• ниски лихвени проценти по дългосрочен държавния дълг – когато лихвените проценти се приближават в най-голяма степен до тези в трите държавите членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност.

Ако оценките на докладите са положителни, Европейската комисия внася предложение до Съвета на ЕС, който след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Еврогрупата и между държавните и правителствените ръководители на държавите членки , взима решение за приемане на страната в еврозоната и за конкретна дата за това.

Дата на въвеждане на еврото в Република България ще се определи чрез Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, (наричано „Решение за приемане на еврото“), и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

• когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен.
• когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Изключение от правилото за закръгляване след десетичната запетая се допуска, само когато Законът за въвеждане на еврото в Република България или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в това правило.

Пример:

1000 лева са равни на 511,29 евро

1000 лв. ÷ 1,95583 = 511,2918811962185 евро, които по правилото за закръгляване са равни на 511.29 евро.

500 лева са равни на 255,65 евро

500 лв. ÷ 1,95583 = 255,6459405981092 евро, които по правилото за закръгляване са равни на 255,65 евро.

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Съгласно решение на 48-ото Народно събрание на Република България, прието на 27 октомври 2022 г., Република България ще въведе еврото като официална парична единица при запазване на централния курс от 1,95583 лева за 1 евро.

Курсът е потвърден и от решение на 50-ото Народно събрание на Република България, прието на 26 юли 2024 г.