*SCADA (Supervisory Control and Data Acquisition или Надзорен контрол и събиране на данни) е компютъризирана система от хардуер и софтуер за мониторинг, контрол и анализ на индустриални процеси в реално време
Защо SCADA системите са толкова уязвими?
В продължение на години киберсигурността се възприемаше основно като отговорност на ИТ отдела. При съвременните производствени предприятия тази граница вече не съществува. Една успешна атака срещу SCADA среда може да доведе не само до компрометирани данни, а до спряна линия, неизпълнени доставки, бракувана продукция, извънредни разходи и загуба на доверие.
Голяма част от индустриалните системи са разработени в период, когато производствените мрежи са били практически изолирани. Основният фокус е бил надеждност, непрекъснатост и безопасност, а не киберсигурност. Затова в много среди липсват защитни механизми, които днес са стандартни в корпоративните ИТ системи: силна автентикация, криптиране, подробно логване и редовно управление на уязвимостите.
Рискът възниква, когато тези стари SCADA среди постепенно се свържат с корпоративни мрежи, дистанционна поддръжка, облачни услуги и външни доставчици, без архитектурата им да е проектирана за подобна свързаност. Всяка нова връзка носи опростяване на поддръжката, но едновременно увеличава възможностите за кибератака. Допълнителен фактор са наследеният хардуер, старите комуникационни протоколи и оборудването, което не може лесно да бъде обновено без прекъсване на производството.
Новата реалност: оперативните технологии вече са мишена
При традиционна ИТ атака основният ефект често е свързан с данни и достъп до системи. При SCADA и другите оперативни технологии последствията могат да се проявят във физическия свят. Манипулирани параметри, блокирани операторски интерфейси, деактивирани аларми или компрометирани контролери могат да засегнат качеството, безопасността и непрекъснатостта на производството.
Показателни са инцидентите, при които атаката започва в корпоративната ИТ среда и впоследствие достига до производствената мрежа. Това показва, че формалното разделение между IT и OT не е достатъчно, ако между двете среди съществуват неконтролирани връзки, споделени идентичности или зависимост от общи доставчици.
Последните инциденти показват, че оперативните технологии вече са приоритетна цел. През юли 2026 г. координирани кибератаки засегнаха повече от 30 водоснабдителни дружества в Минесота. Въпреки това, значителни прекъсвания в обслужването бяха до голяма степен избегнати, тъй като операторите успешно разчитаха на резервни процедури и ръчни контроли.
През 2026 г. американските агенции също предупредиха, че свързани с Иран участници се насочват към системи за контрол на водата и енергията, модифицират SCADA дисплеи, деактивират алармените функции и променят PLC идентификационните данни. В друг подобен случай полските власти съобщиха за инцидент, при който нападателите да преминали от ИТ среда в OT мрежи и са достигнали системи, свързани с индустриални контролни процеси, което илюстрира как кибератаките могат да преминат от информационни системи към оперативни среди.
На 11-12 октомври 2026 г. стотици супермаркети във Франция станаха жертва на мащабна кибератака, насочена към системите за управление на хладилните инсталации. Засегнати са обекти на веригите Intermarché, Netto, Coopérative U, Carrefour, Monoprix и други. Атакуващите са успели да активират режим „размразяване“ (defrost) за продължителен период, в резултат на което температурата в част от хладилните съоръжения е достигнала до 50°C. Това е довело до унищожаване на големи количества хранителни продукти, а в отделни случаи и до възникване на пожари. Очакваните щети се оценяват на милиони евро. Френските власти и националната агенция по киберсигурност ANSSI провеждат разследване.
Случаят е показателен за нарастващия риск от кибератаки, които причиняват не само загуба на данни, но и физически щети, разваляне на стоки, както и прекъсване на дейността. Това е особено важно за застрахователите, тъй като подобни събития могат да ангажират едновременно полици по „Кибер риск“, „Имущество“, „Прекъсване на дейността“ и „Разваляне на стоки“.
AI променя икономиката на кибератаките
Изкуственият интелект увеличава многократно скоростта, мащаба и ефективността на атаките. AI може да подпомага автоматизираното събиране на информация за потенциални цели, анализа на публични източници, създаването на убедителни фишинг кампании и по-бързото откриване на слабости в сложни производствени инфраструктури.
За корпоративното управление това има две последици. Първо, времето за реакция намалява. Второ, една и съща уязвимост може да бъде използвана срещу голям брой организации в кратък период. Така локалният технически пропуск може да се превърне в секторно или системно събитие.
Киберрискът като корпоративен риск
Последствията от успешна атака срещу SCADA рядко остават ограничени в технологичния отдел. Те засягат производството, финансите, договорните отношения, репутацията и стратегическите цели на организацията. Затова SCADA рискът следва да бъде разглеждан в рамките на корпоративното управление на риска.
| Оперативен риск | Спиране или ограничаване на критичен процес, загуба на производствен капацитет, нарушени графици и затруднено възстановяване. |
| Финансов риск | Пропуснати приходи, бракувана или незавършена продукция, извънреден труд, разходи за външни специалисти, договорни санкции и допълнителна логистика. |
| Репутационен риск | Невъзможността за изпълнение на договорни ангажименти може да засегне доверието на клиенти, партньори, инвеститори и кредитори. |
| Регулаторен риск | При критична инфраструктура и регулирани отрасли инцидентът може да доведе до уведомяване на органи, проверки и допълнителни изисквания към управлението на риска. |
| Стратегически риск | Продължителното прекъсване, зависимостта от един доставчик или загубата на ключов клиент могат да окажат дългосрочно влияние върху конкурентоспособността. |
Защо BESS и соларните паркове заслужават специално внимание
Соларните паркове и системите за съхранение на енергия в батерии (BESS) са сред най-свързаните енергийни активи. Те разчитат на комуникационни връзки, системи за управление и централизирани платформи за дистанционно наблюдение. Тази свързаност подпомага ефективната експлоатация, но създава зависимост от цифровата инфраструктура.
Киберинцидент може да ограничи или прекъсне производството на електроенергия, да прекъсне дистанционния контрол, да наруши управлението на зареждането и разреждането или да затрудни участието в балансиращи услуги. Финансовото отражение може да включва пропуснати приходи, разходи за възстановяване, договорни последици и невъзможност за изпълнение на пазарни ангажименти.
BESS добавя и специфична връзка между киберсигурността и физическата безопасност. Неправомерната промяна на настройки, ограничения или логика за управление може да повлияе върху безопасния режим на работа. Поради това оценката на риска трябва да отчита както прекъсването на приходите, така и потенциалните материални последици.
SCADA системите са гръбнакът на съвременното производство, енергетиката и критичната инфраструктура. С нарастващата свързаност обаче те се превръщат и в път към реални оперативни и финансови загуби.
Затова киберрискът в оперативните технологии вече не е тема само на информационната сигурност. Той е въпрос на оперативна устойчивост, финансова стабилност, корпоративно управление и подходящ трансфер на риска.
Организациите, които оценяват SCADA зависимостите в тази по-широка рамка, са по-добре подготвени не само да ограничат вероятността от инцидент, но и да управляват последствията, когато защитата не е достатъчна.
Ползата от киберзастраховането
Киберзастраховането не може да замести техническите и организационните мерки. То е инструмент за финансов трансфер на риска, когато инцидентът вече е довел до разходи, прекъсване или претенции от трети лица.
За производствените предприятия основният въпрос не е само дали съществува киберполица, а дали условията й отразяват реален сценарий за спиране на линия или загуба на контрол върху OT среда. Особено значение имат покритието за прекъсване на бизнеса, периодът на изчакване, методът за изчисляване на загубата, разходите за оценка на щетите и OT експерти, възстановяването на данни и системи и зависимостта от външни доставчици.
Ключова роля при оценката на риска и намирането на адекватно покритие може да играе застрахователният брокер. Заедно със специалистите по киберсигурност на клиента той подпомага анализа на експозициите и осигурява достъп до подходящи застрахователни пазари. Като част от този процес УниКредит Застрахователен Брокер съдейства на клиентите си при иденифицирането и структурирането на ефективни решения за киберзастраховане, които подпомагат управлението и трансфера на киберриска.
Ако желаете да обсъдите специфичните киберрискове пред Вашата организация или възможностите за киберзастрахователна защита, можете да се свържете с УниКредит Застрахователен брокер:
Калин Желев
Управител
lbmjo/{ifmfwAvojdsfejumfbtjoh/ch