Градът често ни подхлъзва да гледаме „нагоре“ - към фасадите, новите сгради, модерните квартали. Но истинските му истории често са в периферията, в онези пространства, които наричаме „гета“ и които по-често избягваме, отколкото опознаваме. Пет гета. Пет различни светове в един град.
Изложбата „Гета“ в УниКредит Студио събира пет проекта на студенти по архитектура, които дръзват да влязат именно там - в местата, които градът забравя, но хората превръщат в дом: Борис Димитров и Борислава Манолова разглеждат квартал „Захарна фабрика“, Маргарита Узунова и Асиа Чобанова изследват ромските квартали, затворените жилищни комплекси в София са обект на анализ в проекта на Марин Котулов и Борис Балабанов. Проектът на Василена Трунчева и Божидар Василев е фокусиран върху района на Женския пазар, а Йоана Гачева и Кристияна Трайкова изследват квартал Люлин 5.
Разговаряхме с тях за погледите, предразсъдъците и прозренията, които този проект им донесе.
Кой е най-силният визуален или концептуален символ във вашия проект и какво бъдеще си представяте за изследваните пространства след 10–20 години?
Екип “Панелки”:
Най-силния визуален и концептуален символ цялостно в проекта за Гетата е мястото на човека в средата, която обитава, и неговата следа върху нея. Съществена част в изследването на темите беше всеки един екип да хване същността на този символ и да го преведе чрез езика на архитектурата.
В темата за панелните квартали този символ се проявява в междублоковите пространства на Люлин 5. Там се сблъскват колективното пространство и индивидуалното присвояване. В реалността най-често срещани са обраслите поляни, които не служат на никого за нищо, освен за паркомясто.
Бъдещето донякъде е отразено чрез двете направления на концептуалните идеи - реално и радикално. Темата за панелните квартали разглежда отворените пространства на микрорайон Люлин 5 в две крайности. Една по-оптимистична, в която зелените междублокови площи са запазени и развити в пространства за социализация и отдих. Радикалното предложение разглежда една сива реалност, в която автомобилът властта над животът на земята, а човекът е ограничен до малкото затворено пространство на собствения си дом. За съжаление втората възможност изглежда по-реална.
Докато изследвахте своя район, кои разпространени стереотипи за гетата се разминаха най-много с наблюдаваното от вас?
Екип “Ромски махали”:
Преди посещението си направихме проучване върху ромските квартали, като още в началото беше ясно, че обществените възприятия са силно повлияни от стереотипи. В процеса на работа обособихме два основни типа — архитектурно-градоустройствени и социално-човешки.
При посещението ни в ромската махала в кв. Захарна фабрика установихме, че архитектурните стереотипи до голяма степен се потвърждават — начинът на застрояване, плътността и липсата на инфраструктура съответстваха на предварителните ни наблюдения.
За сметка на това социалните стереотипи се разминаха съществено с реалността. Срещнахме хора със сходни ценности и стремежи — които учат, работят и се опитват да изградят нормален живот. Така осъзнахме, че основната разлика не е в „различност“, а в ограничения достъп до възможности и ресурси.
Според вас архитектурата и градската среда имат ли силата да променят социални модели, или по-скоро ги отразяват? Как вашият проект застава по тази ос?
Екип “Работнически квартали”:
По този въпрос може много да се дебатира, според нас връзката между архитектурата и социалните модели е взаимообвързана. В нашия проект, посветен на идеята за гето, заставаме именно в тази междинна позиция. Разглеждаме гетото не просто като резултат от социално-икономически процеси, а като динамична система, в която архитектурната среда активно участва в изграждането на социални отношения.
Опирайки се на идеите на Пиер Бурдийо, особено за „хабитус“ и „социално пространство“, мислим архитектурата като фактор, който може да насърчава или ограничава взаимодействията. Вместо твърди граници, изследваме „порести“ структури и преходни пространства, които създават условия за по-интензивен социален обмен.
Проектът ни се развива в две паралелни посоки — реална и радикална, които на пръв поглед са противоположни, но всъщност са взаимно обвързани. Реалното решение стъпва върху конкретни архитектурни интервенции в съществуващата среда, докато концептуалното работи на ниво идеи, сценарии и нови прочити на гетото като феномен. Именно контраста между двете ни позволява да мислим едновременно прагматично и критично.
Така проектът ни не само предлага нова дефиниция на гетото, но и показва как архитектурата може да бъде едновременно инструмент за намеса и средство за преосмисляне — трансформативна сила, която действа както в реалността, така и в начина, по който я разбираме.
С какви предварителни представи започнахте работа и кое от тях се оказа най-далеч от реалността, когато навлязохте в терена?
Екип “Женски пазар”:
Започнахме работата си в конкретната зона с нагласата, че вече до известна степен познаваме района. В процеса на проучване обаче стана ясно, че макар местата да са ни визуално познати, тяхното значение за местните хора, както и свързаните с тях култура и начин на живот, са много по-различни от първоначалните ни представи.
Най-голямото разминаване с очакванията ни беше именно в тази дълбочина на ежедневните практики – как хората използват пространството, как го възприемат и какви смисли му придават. Това ни показа, че архитектурата не оформя само облика на града, а влияе пряко върху дори най-дребните аспекти от ежедневието.
Именно тази връзка се опитахме да отразим в проекта си – че малките архитектурни намеси могат да имат съществено и дълготрайно въздействие върху начина на живот на хората.
Имаше ли момент в процеса – ситуация, наблюдение или разговор – който напълно промени посоката или гледната ви точка към проекта?
Екип “Затворени комплекси”:
Да, имаше такъв момент. В началото, когато се насочихме към този тип затворени комплекси, нямахме ясна представа какво точно да очакваме – нито какви са основните проблеми в тези зони, нито как биха могли да бъдат адресирани.
С напредването на работата, чрез посещения на място и проведени разговори с обитатели, пред нас се разкри много по-сложна и многопластова картина на живота в тези пространства. Това преживяване съществено промени гледната ни точка – от по-общо и донякъде абстрактно разбиране към по-конкретно и критично осмисляне на средата.
Именно тогава започнаха да се оформят и по-нестандартни, дори на пръв поглед сюрреалистични идеи за възможните бъдещи развития на тези райони и начина, по който те влияят върху живота на обитателите им.
Можете да разгледате изложбата „Гета“ до 8 май, всеки делничен ден от 10:00 до 17:30 ч. в УниКредит Студио на пл. „Света Неделя“ 7