Две привидно различни изкуства се преплитат през деликатния поглед на Йоана Ангелова-Тодорова в нейната изложба „Ло̀но“, която от днес очаква своите зрители в УниКредит Студио, за да разкаже за различните форми на триединството чрез похватите на пластове глина и многократна експозиция.
Като част от програмата на София Хартиен Арт Фест (СХАФ) 2025, провеждан под мотото „Дух и Материя“, изложбата „Ло̀но“ представя произведения в две медии – керамика и фотография, специалностите, завършени от художничката в Националната художествена академия. Споделените творби от глина и светлина носят идеята за материя и енергия, форма и образ, земя и небе, като метафорично обединяват материалното тяло и духовната искра.
Концепцията е изградена около идеята за Триединство, присъстваща в различни култури – минало, настояще и бъдеще; майка, баща и дете. В този контекст трите компонента на изложбата са: керамиката – символ на материалността и земята; фотографията – символ на светлината и времето; и темата за природата и лоното – общият корен и първоизточник.
В рамките на фестивала, „Ло̀но“ представя хартията като основен материал – от фотопечат върху офортен картон до стенни пана от пейпър клей. Хартията е преобразена природа – следа от дървото, което продължава да „диша“.
Йоана ни разказва повече за творческото си вдъхновение и как е възникнала идеята за изложбата.
„Ло̀но“ е силно поетично заглавие. Какво символизира за Вас и как се свързва с идеята за връщане към корените?
За мен „Ло̀но“ е символ на първоизточника – пространството, в което възниква животът, независимо дали е посредством глината, светлината или съзнанието. Това е място на закрила, близост и памет. Заглавието обозначава моето лично и творческо завръщане към корените – към природата, към материалите и техниките, които познавам и използвам от студентските си години, и към онези първични импулси, от които започна пътят ми в изкуството.
Как възникна идеята за тази изложба? Имаше ли конкретен момент или преживяване, което отключи идеята?
Идеята се роди естествено – като желание да се върна към изразните средства, изградили ме като автор, и да ги вплета в един цялостен разказ. Пространството на „УниКредит Студио“ пък бе поводът да се замисля за паметта и наслояването на историята. Така се оформи концепцията за „Ло̀но“. Фотографията „Възнесение“ например прави връзка с православния средновековен храм „Свети Спас“ („Възнесение Господне“), чиито останки днес се намират в сутерена на „УниКредит Булбанк“, издигаща се в сърцето на моя обичан роден град София. От друга страна, керамиките, изпълнени чрез инкрустация на цветни маси, визуализират идеята за пластовете – както на материала, така и на историята.
В изложбата органично се преплитат керамика и фотография. Какво Ви провокира да съчетаете тези две медии и как те взаимно се допълват в разказа Ви?
Керамиката и фотографията са двете специалности, които завърших в Националната художествена академия – София, и за мен винаги са били две страни на едно цяло – материя и светлина. Керамиката дава телесност и структура, а фотографията носи идеята за време и образ. В „Ло̀но“ те се преплитат като материалното и духовното, като земята и небето, за да разкажат една обща история за природата и вътрешния свят.
Как Вашите творби интерпретират темата за природата и устойчивостта?
Природата присъства едновременно като материал и като символ. Глината носи паметта на земята, а фотографиите улавят нейното светлинно, почти съновидно присъствие. Използваните техники – пейпър клей и аналогова многократна експозиция – са начини на работа, които уважават материала, максимално го оползотворяват и подчертават неговата органичност. За мен устойчивостта е именно в това – да работиш в съзвучие с природата, а не срещу нея.
Можете ли да споделите повече за техниките, които използвате и как те влияят на естетиката на творбите?
„Хартиената глина“ (пейпър клей) ми позволява да постигна лекота, гъвкавост и текстура, а инкрустацията на цветни маси създава физически и символни пластове – подобни на геоложки разрези. Във фотографиите многократната експозиция от три кадъра наслагва светлина и форми, създавайки съновидни, почти духовни образи. Тези техники определят изложбата – естетиката ѝ е едновременно органична и интроспективна.
Това е Вашата първа самостоятелна изложба. Какво беше най-голямото предизвикателство по пътя към реализирането ѝ?
Най-голямото предизвикателство за мен бе да направя първата крачка към самостоятелна изява – да събера решимостта да представя цялостен авторски проект. Всичко останало – процесът, материалите, техниките – бе естествено продължение на дългогодишната ми работа.
В творческата Ви концепция говорите за „тихо потъване в хармонията на природата“. Какво послание искате зрителят да отнесе със себе си след срещата с „Ло̀но“?
Бих се радвала зрителите да почувстват близостта и утешителната тишина на природата – нейната способност да подрежда, укротява и да ни връща обатно към себе си. Да усетят, че хармонията не е нещо външно, а вътрешно пространство, до което можем да се докоснем, когато забавим ритъмa и се вгледаме внимателно.
Коя е вашата лична любима творба от изложбата?
Трудно е да избера, но особено близка ми е фотографията „Пафтите на Майката природа“. В нея традицията, женското начало и природата се срещат по начин, който за мен е едновременно интимен и символен – истинско сърце на концепцията за „ло̀ното“. Разбира се, има и други – които си харесвам една идея повече – като „Съновидение“ например. А по отношение на керамиката – откровено любима ми е „Небеса“ от серията „Фрагменти“.
Следващи творчески планове?
След „Ло̀но“ бих искала да продължа да развивам диалога между материя и светлина, керамика и фотография. Имам желание да задълбоча темата за природните пластове – както в материален, така и в духовен смисъл – и да работя върху нови серии, които да разширят световете, загатнати в тази изложба.
За авторката:
Йоана Ангелова-Тодорова (р. 1990, София) е художник и изследовател, работещ в областта на фотографията и керамиката. Завършва ПГИИ „Проф. Николай Райнов“, а след това Националната художествена академия със степен „Бакалавър“ по „Керамика“ и „Теория и практика на художественото образование“ и „Магистър“ по „Фотография“. През 2023 г. защитава докторска дисертация, посветена на колажа и монтажните техники във фотографията.
Лауреат е на наградата на НХА и Société Générale Експресбанк за най-добър дипломен проект (2013) и участник в Лятната академия на НХА във Виена. От 2022 г. е член на Съюза на българските художници. Преподава история и теория на фотографията в НХА.
Професионалните ѝ интереси включват класически и алтернативни фотографски процеси, колаж и монтаж, както и керамика с техники като инкрустация на цветни маси и пейпър клей. Участва в множество изложби и пленери в България и чужбина.