Често казваме, че виждаме света по различен начин. Всеки има своя гледна точка, друг поглед към света и уникално виждане. Използваме погледа като метафора и не се замисляме, че цветовете, формите и целия мироглед всъщност са различни за всеки от нас, не само в преносен, но и в съвсем буквален смисъл.
Именно за този различен поглед към света разказва Вичеслава Ташкова със своята интерактивна детска книжка. Изложбата на младата художничка „МИГ – градът на различните погледи“ вече очаква своите зрители в УниКредит Студио между 6 и 16 ноември, като част от международния фестивал за дизайн Мелба.
Всяка страница отваря врата към ново усещане, към различен начин на възприятие, който кара зрителя да се спре, да забави, да почувства. Проектът пресъздава пет зрителни нарушения – скотома, далтонизъм, намалено зрение, слепота и ретинопатия.
Вичеслава Ташкова е млада и талантлива художничка и илюстратор от Бургас, завършила бакалавърска степен по „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия. „МИГ – градът на различните погледи“ е нейният дебютен проект, но и едно лично послание от сърце – покана към всички нас да спрем за момент, да се вгледаме и да усетим. Разговаряме с Вичеслава за пътя от личната история до художествения жест, за предизвикателствата и вдъхновението зад изложбата, и за това как едно детско въображение може да промени начина, по който виждаме света.
Как започна работата по „МИГ – градът на различните погледи“ – какво беше първото нещо, което те подтикна да превърнеш темата за зрителните различия в дипломен проект?
Отдавна се вълнувам от темата за зрението и възприятието, защото това е нещо, с което живея всеки ден. Решението да превърна темата в дипломен проект дойде естествено – не просто като художествена провокация, а като лична мисия. Исках да направя нещо, което да има смисъл, нещо, което не само да бъде красиво визуално, но и да докосне хората. Да ги накара да се замислят, че има много начини да „виждаш“, и че зрението не е само физическо усещане, а и начин на разбиране и съпреживяване.
Можеш ли да ни разкажеш повече за личната история, която стои зад книгата – какво те свързва с темата и как това повлия на художествените ти решения?
Книгата е изключително личен проект. Тя е посветена на сестра ми – моята близначка. Тя е напълно незряща, а аз страдам от заболяване, наречено ретинопатия, което също засяга зрението. Това, което ме свързва най-силно с темата, е нуждата да преведа нашия вътрешен свят в нещо визуално, разбираемо за останалите. Затова реших да създам книга, която не просто говори за зрителните различия, а създава преживяване чрез формата си.
Можеш ли да ни споделиш повече за концепцията на въображаемия град?
Идеята за въображаемият град се роди от това, че трябваше някак да пригодя концепцията си към детската аудитория. Най-лесно и първосигнално ми се стори да го направя като създам град. Различните локации честно казано не са специално подбирани спрямо заболяванията, може би
само пещерата тъй като мисля, че много добре репрезентира слепотата. Самата книга идва с карта, за да може детето един вид „да си играе“ като следи чрез картата къде се намира.
Как протече творческият процес – от първоначалната идея до финалната реализация?
Творческият процес беше малко хаотичен - имах цялостната концепция за книгата, но първоначално нямах никаква представа как бих могла да я възпроизведа. Целият процес беше изпълнен с експерименти, проучване на различни варианти, чрез които да мога да направя това, което се въртеше из главата ми докато не стигнах и до финалният резултат. Прекарах седмици в опити: рисувах дигитално, после на ръка, пробвах различни видове хартия, фолиа и шрифтове.
Как избра визуалните средства – прозрачни фолиа, типография, разфокусиране – и какво целеше с тях?
Текстът е направен по такъв начин, че читателят да може...как да го кажа...да се „измъчи“ да прочете книгата. Тя не е предназначена за хората, които страдат от заболяванията, които тя засяга, а за всички останали да могат да надникнат в техният свят и дори да секунда да усетят какво е. При всяко от зрителните състояния подходих индивидуално: при първото липсват букви, за да се създаде усещане за празнина; при далтонизма текстовете са наложени един върху друг и могат да се прочетат само с помощно средство; при замъгленото зрение текстът е размазан; при слепотата думите са изписани с Брайл, който нарекох „езикът на тропиците“, за да го направя по-достъпен и любопитен за децата.
Фолиата например позволяват наслагване и пречупване на текста, което създава усещане за движение и нестабилност – нещо, което много хора със зрителни проблеми познават добре.
Цялата книга е замислена като преживяване, а не просто като четиво. Тя „поставя“ читателя в позицията на човек, който вижда различно. Исках, докато чете, той да усети какво е да търсиш смисъла между липсващи букви, да се напрягаш да различиш формите, да следиш текст, който се губи пред очите ти.
Какво преживяване очакваш да има посетителят на изложбата – какво ще види, докосне, прочете? Какво искаш да постигнеш с този проект – какво е неговото послание към хората без зрителни затруднения?
Мечтая посетителят да преживее книгата не просто като зрител, а като участник. Да може да докосва, да обръща страниците, да усеща различните текстури и прозрачности. Искам да му дам възможност да надникне в един друг свят, да се спре за момент и да се замисли.
Зрителните различия често са невидими за обществото. Малцина знаят, че има десетки зрителни заболявания, които не се компенсират просто с очила. Надявам се изложбата да създаде пространство, в което хората ще могат да почувстват тази реалност, да се свържат с нея емоционално и дори да си тръгнат променени – по-внимателни, по-осъзнати, по-добри.
Искам хората да се замислят. Да разберат, че понякога различието не се вижда, но се усеща. Да бъдат по-толерантни, по-внимателни.
Можете да разгледате снимки на интерактивната детска книжка и снимки от изложбата тук.