Опожареното дърво „проговаря“ в изложбата „Пепел и памет“ на Аксения Аврамова в УниКредит Студио

Опожареното дърво „проговаря“ в изложбата „Пепел и памет“ на Аксения Аврамова в УниКредит Студио

Знаете ли, че България е сред водещите страни в ЕС по брой горски пожари през изминалата година? Новинарските емисии пораждат тревожност и безпомощност, когато виждаме как пламъците поглъщат не само природата, но и цели домове, цели села, цели животи. Смелите пожарникари и доброволци печелят сантиметри изгоряла земя в неравна, мъчителна и продължителна битка с огъня – година след година.

А знаете ли, че дори дърво, изгоряло до въглен, може да разкаже своята история чрез езика на изкуството?

В УниКредит Студио вече ви очаква за откровена среща едно овъглено дърво, преминало през опустошителните пожари в село Воден през 2024 г. Трагедията в ямболското село е неизмерима – десетки семейства останаха без дом, а дори година по-късно там все още няма обхват на мобилните оператори.

Изложбата „Пепел и памет“, част от Да Фест на Националната Художествена Академия, е едновременно научно изследване и емоционален мемориал за крехкостта на природата. Аудио-визуалната инсталация на художничката с огнена коса Аксения Аврамова е проект, в който звукът, светлината и материята се преплитат в живо дихание. В центъра на инсталацията е поставен дънерът, който функционира като естествен резонатор – дигиталните данни се превръщат във физическа вибрация, оставяйки след себе си следи от звук под формата на прах и трески.

Творбата на Аксения е плод на месеци задълбочено проучване, теренни посещения и работа със сателитни изображения от базата данни FIRMS на NASA, които са преобразувани в звук чрез оптичен синтез. Така се създава въздействаща звукова карта на огъня, изгубените домове и бягството.

Аксения кани всеки любител на изкуството да докосне с ръка, да чуе и да разгледа отблизо овъгления дънер – той вибрира и оставя следи от прах: материален спомен за изчезващия свят.


Аксения, как се роди идеята за този проект?

Всичко започна от дипломната ми работа за магистърската степен по „Дигитални изкуства“ в НХА. По принцип много обичам да работя с естествени материали и да включвам природата в темите на творбите си. Докато търсех тема, попаднах на тревожна статистика – през 2024 г. България е на второ място в ЕС по брой горски пожари. Колкото повече се задълбочавах, толкова по-ясно осъзнавах, че основните причини за пламъците са човешка небрежност или други „неизвестни“ фактори.

Така избрах пожара в село Воден и Горска поляна – един от най-мащабните, но и най-показателните за човешка небрежност и за неработещата система. Хората от село Воден всъщност разбират за стихията, когато огънят вече е пред домовете им. Пожарът бушува около десет дни, като около една трета от селото изгаря до основи. Пожарите край двете села се сливат, а в гасенето им се включват над 15 екипа, включително огнеборци от Турция и от цялата Ямболска област. Всички заедно се опитват да спрат стихията.

Затова исках работата ми да бъде паметник – не само на човешката небрежност, но и на устойчивостта. Защото дори след унищожението, животът се възражда.

Какво точно представлява инсталацията?

Избраното от мен дърво е акация. Използвах сателитни снимки на NASA, които превърнах в звук чрез спектрален синтез – процес, при който изображението се „прочита“ като музикална композиция. Звукът се предава чрез електронни преобразуватели на истински овъглен дънер, който вибрира, резонира и буквално „проговаря“. За мен това е начин природата сама да разкаже историята на преживяното.Темата за спомена винаги ме е вълнувала и чрез този проект исках да създам жива памет – не обект, който просто стои в галерията, а организъм, който диша, звучи и комуникира. Дигиталните изкуства ми позволяват да съчетая наука, технология и природа в едно цяло.

Какво символизира дървото?

Когато една гора изгори, кората изчезва, но сърцевината често остава жива. Това е моето послание – че животът винаги намира начин да се върне. Изложбата „Пепел и памет“ е за онзи миг между разрухата и възраждането.

Дървото започна своя път в Триъгълната кула на Сердика, после беше представено на фестивала Ars Electronica в Линц, Австрия, а сега най-после има самостоятелна изява тук – в УниКредит Студио, в пълния си завършен вид.

Как подхождат зрителите към дървото?

С огромна емоция. Хората се приближават, докосват дървото, усещат вибрациите му. Спират се, заслушват се, искат да усетят вибрацията. Особено вдъхновяващо е да наблюдавам тази интеракция – след месеци работа, да видя как публиката възприема и води диалог с проекта. Зрителите често ме заговарят, задават въпроси, споделят мнения, истории и личен опит.

Какво следва след „Пепел и памет“?

Работя върху нов проект, свързан с биопластика и биоматериали – опит да изследвам как природата и електрониката могат да съществуват в хармония. Вярвам, че бъдещето на изкуството е именно в този диалог между органичното и технологичното.


Аксения Аврамова е интердисциплинарен артист, базиран в София. Завършила е магистърската си степен в специалност „Дигитални изкуства“ в Националната художествена академия, където задълбочава своите изследвания в сферата на новите медии. Нейното творчество се фокусира върху теми като памет, екология, философия и мемориалност, изследвани чрез звук, видео и електроника. Проектите ѝ често комбинират дигитални технологии с материали от физическата среда, създавайки хибридни форми на възприятие и разказ.

УниКредит Студио с гордост подкрепя талантливи творци в началото на творческия им път, вярвайки, че изкуството има силата да вдъхновява, свързва и променя.

Изложбата „Пепел и памет“ на Аксения Аврамова, част от Да Фест (НХА), може да бъде разгледана в УниКредит Студио между 21 и 31 октомври на пл. „Света Неделя“ 7. Проектът ни кани да се вслушаме в тишината след пожара – там, където паметта и пепелта се сливат в звук.


Последвайте ни в социалните мрежи

Пишете ни