От серията RE:MOVE to IMPROVE: За чантите и хората или как да свалим тежестта от раменете си още днес

От серията RE:MOVE to IMPROVE:  За чантите и хората или как да свалим тежестта от раменете си още днес

Ранна сутрин в препълненото метро. Стотици хора с угрижени физиономии мълчаливо пътуват кой закъдето. Заедно с другите и аз пристъпвам от крак на крак в ритъма на мотрисата. Хората във влака си приличаме. Повечето са забили поглед в екраните на телефоните и четат ли четат, все едно животът им зависи от това. Почти всички мъкнем нещо в големи чанти. Няма мъже, няма жени. Всички.

В началото на всяка учебна година ученици, родители, учители, министри и кой ли още не полагат огромни усилия да се припомни темата за тежките чанти на учениците и за неприятните последствия от това – гръбначни изкривявания, хронични болки в гърба и ръцете, плоско стъпало, и т.н. От друга страна забравяме редовната инструкция, която ни дават в самолета: в слабо вероятния случай на разхерметизиране на кабината, първо сложете кислородната маска на себе си, а после помогнете на детето или човека до вас.

Затова - отново към сцената в метрото и нас, хората с чантите. Децата носят учебници. А ние какво мъкнем и наистина ли всичко в тези чанти ни е толкова нужно, всеки ден? Девет от десет човека страдат през живота си от болки в гърба. Ежедневното носене на тежки чанти в никакъв случай не помага този проблем да се разреши. Как да намалим тежестта? Ето пет бързи примера:

Връзката с ключове

Някои хора могат без проблем да кандидатстват за помощник на Свети Петър, съдейки по броя на ключове на ключодържателя си. Аз съм еднаот тях. Бърз поглед установява, че от 13-те ключа имам идея какво отварят само три. От днес останалите ще висят на закачалката.

Дебелото портмоне

Оборка в чантата ми показва, че дрънкат десетки стотинки. Ако се съберат, ще стигне едва ли не за първа вноска за кола на старо. Със сигурност мога да черпя с кафе целия етаж. Всичко това тежи адски, но аз си го нося. В самото портмоне има невалидна карта за фитнес, която ми е жал да хвърля, защото все се надявам, че някой ден ще се върна. Чакайте ме да се върна, ама друг път. Има карта за събиране на въздушни мили – невалидна. Има безброй визитки на хора, с които съм се запознавала, билети за градски транспорт, касови бонове,  портретни снимки отпреди 15 години. Един колега си намери снимка-календарче с автограф със златно на Кичка Бодурова.

Дигиталните джаджи

В доброто старо време имахме само десктоп компютър в офиса и един у дома. После дойде телефонът, който в последствие стана смарт. Някои носят всеки ден по два – един служебен и един личен. И зарядни за тях. Да допълним един киндъл за четене по време на пътуването, за да не носим книга. Разбира се, и iPad. Закъде сме без iPad, ехей.

Тефтери и бумаги

Ако сте от тези, които си взимат работа за вкъщи, в чантата ви често с дни наред могат да пребиват доклади, тетрадки със записки, тефтери и производни. Елитарните типове влачат книги. Аз с удоволствие също бих се представяла за такъв, но ми е неприятно да ползвам книги с измачкани ръбове и само това ме спасява да не се разхождам с Айн Ранд в раницата. Време е за оборка и освобождаване от товара.

…и други

Тук полетът на въображението може да се развихри напълно в зависимост от различния етап от живота, в който се намира човек – вафли от оня ден, ябълки, памперс, крем срещу подсичане (върви с памперса), сешоар, маша, бутилка с вода, гирички, пижама, четка за зъби...

„Всяка вечер махам от чантата всичко ненужно и така не нося нищо тежко“ – е съветът на една от много добре организираните ми колежки в офиса. Има и такива хора. Ако не сте от тях, отворете чантата и отстранете всичко излишно. Сега.

Какво е най-странното нещо, което сте носили в ежедневната си чанта? Споделете в коментарите.

RE:MOVE to IMPROVE  

RE:MOVE е вътрешна инициатива, която ние, хората от УниКредит Булбанк, възприемаме като вдъхновяващ стимул да подобрим ежедневието си чрез премахване на всичко неефективно. Имейли, срещи, доклади, политики, процеси – всичко, което ни пречи да се развиваме и да бъдем по-добри в работата и живота си. Това е начин на мислене и на живот – свежо ново начало, трансформация.  Защо го правим? За да направим нещата по-добри, по-чисти, по-лесни и да намалим напрежението. Да се отървем от всичко, което не носи стойност. Да освободим място и време за наистина ценните неща. Да направим работата си по-приятна, ефикасна и удовлетворяваща. Лесно е – трябва само да се огледаме наоколо.


Виктория Блажева

Управление „Връзки с обществеността и комуникации“

Виктория Блажева е директор Комуникации и първи вицепрезидент в УниКредит Булбанк; член на борда на директорите на Тръст за социална алтернатива; ръководи работната група по комуникационна стратегия на Съвета на жените в бизнеса в България; член на Европейската асоциация на комуникационните директори и на Harvard Club of Bulgaria. Основател е на инициативата The C-Suite Minimalists като част от MBA дисертация в Warwick Business School. Завършила е бизнес програмата “Иновации и предприемачество“ в Stanford University и CORe на HBX | Harvard Business School; алумни по програмата за висши мениджъри „Стратегически модели за управление на НПО“ на Harvard, JFK School of Government, и др.

Wjlj/EbwjepwbAVojDsfejuHspvq/Ch

Вижте всички статии от Виктория Блажева


Последвайте ни в социалните мрежи

Пишете ни