Доведи родителите си в офиса или как се прави родителска среща за големи

Доведи родителите си в офиса или как се прави родителска среща за големи

Спомняте ли си всички онези моменти на гордост в училище, които сте искали да споделите с най-близките си хора? Участие в училищното тържество, важен мач на футболния отбор или представление на школата по танци са мигове, в които всяко дете би търсило в публиката греещия поглед на някой близък, усмивката на майка си, аплодисментите на баща си. Тези наситени с емоции събития са важни колкото за подрастващите, толкова и за техните родители, които с присъствието си стават част от успехите на своите деца.

А спомняте ли си кога за последен път споделихте подобен момент с най-близките? Казват, че звукът е най—бавното нещо на света, защото каквото родителите ти говорят на 16 години, чуваш чак като минеш 30-те. Напускайки училище, съзнателно или не изолираме родителите си от още по-значимите моменти – тези на професионалното ни развитие. Нещо повече, много от нас упражняват професии, твърде неразбираеми за поколението на родителите ни или дори такива, несъществували преди 10 или 20 години. Аз лично бих изпитал голямо неудобство, ако трябва да обясня понятието „дигитален маркетинг“ на майка ми, която едва наскоро се „открехна“ за чудния свят на Вайбър.  А какво остава за big data, AI, Internet of things? Родителите ни не знаят с какво се сблъскваме ежедневно, не съпреживяват успехите ни, не са част от света, в който прекарваме по-голямата част от деня си.

Когато моят мениджър сподели по време на една от срещите на екипа идеята си да доведем родителите си на работа и да им посветим един ден, първоначалната ми мисъл беше „WTF?!”. Опитах се да си представя майка ми и баща ми, на които обяснявам какво означават социалните мрежи, как се пише съдържание за уеб, какво значи organic reach… Повдигнах вежди многозначително. Идеята за ден, в който служителите канят родителите си на работа, всъщност не е нова. LinkedIn го практикува от години под мотото “Bring IN your parents Day”, а напоследък все повече компании се осмеляват да пробват идеята на практика. И макар в България това да е все още да звучи твърде екзотично, миналата седмица с нашия екип в УниКредит Булбанк проведохме първия Ден на родителите. Експериментално, без големи очаквания, без кой знае каква подготовка. Резултатът изненада и нас самите, превръщайки събитието в далеч по-голяма емоция, отколкото предполагахме.

Екипът ни е малък, офисът ни също, но имаме привилегията да работим в най-голямата българска банка. Родителите ни я познават, познават и мениджмънта на банката от телевизионния екран. Но дотам. Любопитство, вълнение и стеснителност се четеше в погледа на всички, докато пристъпваха в стаята и се представяха: „Аз съм майката на Жоро“, „Аз съм бащата на Вики“ и т.н. Наясно бяхме, че няма да ги впечатлим, като им покажем по едно бюро с компютър. Гледката към половин София, която се разкрива от прозорците, е далеч по-привлекателна. Но когато започнахме да им говорим за нещата, които правим; когато видяха на снимки многобройните роли, в които се превъплъщаваме покрай събития и инициативи на банката; нестандартните ситуации, дори пъстрото ни облекло по един или друг повод, нещата започнаха да изглеждат по-различно. Голяма подкрепа получихме от Цветанка Минчева, директор „Банкиране на дребно“ и член на Управителния съвет, която разказа от първо лице за всичко, което правим с нея за създаването на незабравима обстановка при всяко едно събитие на банката. Сега вече работата ни придоби реални измерения, беше представена достъпно и разбираемо, визуализирана по интересен начин. Тъкмо тогава в стаята се появи Левон Хампарцумян. Повечето са го виждали предимно по телевизията, но появата му на живо при тях беше неочаквана изненада, която напълно разчупи обстановката. Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк често споменава пред медиите, че банкирането отдавна вече е демистифицирано. След този ден мисля, че родителите ни останаха с подобно впечатление и за нашата работа. Не защото с магическа пръчка са разбрали тайните на понятия като бранд, социални медии, ивент мениджмънт, media relations, а защото са видели своите деца в реална обстановка, близка до техните възприятия.

Да доведеш родителите си на работа и да им посветиш няколко часа заедно с колегите от екипа, не е нито срамно, нито смущаващо. Тъкмо обратното.

За тях, повярвайте ми, това е изключителен момент, в който отново могат да се почувстват съпричастни, могат да видят резултата от дългогодишните си усилия и да се превърнат в част от професионалните успехи на децата си. Колкото и различни да са като профил, колкото и космически да изглежда работата ви в техните очи, бъдете сигурни, че им (си!) подарявате безценен момент.

Особено когато дойде ред да ги представите на колегите си и без да се усетите, от устата ви се изплъзнат думи  като: „Моята майка е учителка, страхотен професионалист, и много от това, което постигам, дължа на нея и грижите, които са полагали с баща ми…“, „А моята майка прави най-хубавите баници на света…“ , „Тате, благодаря ти за всичко, което си направил за мен, оценявам го…“


*Статията е публикувана в бр. 3 на сп. Мениджър


Георги Грънчаров

Мениджър Онлайн комуникации

Hfpshj/HsbodibspwAVojDsfejuHspvq/Ch

Вижте всички статии от Георги Грънчаров


Последвайте ни в социалните мрежи

Пишете ни