Щраус, инженер или прагматик сте с парите си?

Щраус, инженер или прагматик сте с парите си?

Един от въпросите, които хората си задават рано или късно, е дали ще имат достатъчно пари да живеят комфортно до края на живота си. Финансовият експерт Джейсън Бътлър отбелязва за Financial Times, че „едно е да знаеш колко пари ти трябват месечно, за да поддържаш  стандарта си на живот. Съвсем различно е обаче да знаеш колко трябва да събереш, за да финансираш този стандарт и след като вече не можеш или не искаш да работиш“.

Според Бътлър хората се делят на три групи в зависимост от отношението си към въпроса за парите и бъдещето и те са: щраус, инженер или прагматик.

Как да разберете какъв сте? На този линк например можете да изчислите колко пари ще трябва да печелите и спестите през живота си, за да живеете като доволен пенсионер с определена от вас месечна сума. Ако не кликнете на линка, е възможно точно сега да нямате време, но е по-вероятно да сте щраус спрямо парите си.

Според FT „щраусите“ си слагат главата в пясъка и предпочитат да избягват да мислят дългосрочно и в детайли. Те гледат само в днешния ден, за пенсия спестяват стандартния минимум по закон. В същото време много щрауси нерядко имат голяма ипотека и поддържат удовлетворителен за момента жизнен стандарт. FT предупреждава, че освен ако не сте от хората с огромни месечни доходи, то безгрижният живот, лишен от усещане за това колко печелите, спестявате и инвестирате, увеличава вероятността да се налага да работите чак до края на живота си или да прекарате зрялата си възраст в бедност.

Вторият подход е методът на инженера. Хората в тази категория имат много ясен план на паричните потоци за целия си живот. Не е нужно човек да е финансист, за да е „инженер“ спрямо парите си. Той може да направи своите планове и с помощта на професионален финансов консултант. Тези планове предвиждат всичко – от спестяванията, през инвестициите, до застраховките и данъчното осигуряване. Проблемът на този подход е, че в дългосрочен план много от допусканията може и е вероятно да се окажат погрешни. Така че инженерният подход, дори и да е интелектуално любопитен и да създава повече сигурност, не дава 100% гаранция.

Третият вид са хората, които предпочитат да бъдат прагматици. FT ги дефинира като хора, които имат най-обща представа какво трябва да се спестява, инвестира или харчи. Идеята е да се знаят някои важни лични финансови показатели, които лесно да могат да се проверят, така че ако се наложи, да се направи адекватна промяна в плановете за доходите, спестяванията или инвестициите. Тази гъвкавост подобрява шансовете да се живее добре и по-късно през живота. И в този случай консултацията с личен банкер или друг човек с нужните финансови познания може само да помогне.

Известният изобретател Чарлз Кетъринг казва: „Интересувам се от бъдещето, защото там ще прекарам остатъка от живота си“. Затова е полезно да се запитате дали сте щраус, инженер или прагматик. Отговорът може да определи комфорта и финансовата сигурност, която можете да очаквате в по-късните години от живота ви. Здраве желаем!

Статията е адаптирана за блога от едноименен материал във Financial Times „Are you a financial ostrich, engineer or pragmatist?“, публикуван онлайн на 31 януари 2016.


Виктория Блажева

Управление „Връзки с обществеността и комуникации“

Виктория Блажева е директор Комуникации и първи вицепрезидент в УниКредит Булбанк; член на борда на директорите на Тръст за социална алтернатива; ръководи работната група по комуникационна стратегия на Съвета на жените в бизнеса в България; член на Европейската асоциация на комуникационните директори и на Harvard Club of Bulgaria. Основател е на инициативата The C-Suite Minimalists като част от MBA дисертация в Warwick Business School. Завършила е бизнес програмата “Иновации и предприемачество“ в Stanford University и CORe на HBX | Harvard Business School; алумни по програмата за висши мениджъри „Стратегически модели за управление на НПО“ на Harvard, JFK School of Government, и др.

Wjlj/EbwjepwbAVojDsfejuHspvq/Ch

Вижте всички статии от Виктория Блажева


Последвайте ни в социалните мрежи

Пишете ни