Целта на инициативата „Лицето зад костюма“ е да представяме колеги от банката с техни признати таланти и постижения в сфери извън обичайната банкова дейност.
Представяме ви Ивелина Балабанова – Мениджър управление на проекти в УниКредит Кънсюмър Файненсинг и катерач.
Откога катериш и как се запали по този екстремен спорт
Започнах да се катеря през 2010 г. Търсех спорт, който да ми носи голяма доза енергия, удоволствие и адреналин, нещо което може да се практикува през всички сезони, на открито и закрито, след работа и в свободното време. Записах се на курс за катерене към НСА, а след това започнаха и излизанията на скали, катерачните уикенди и ваканции. Това, което ме държи пристрастена, е усещането за надскачане на собствените ми възможности. Поглеждам някой маршрут и си казвам „Не, това няма как да стане“, но после събирам смелост и тръгвам бавно и внимателно. Това те учи, че няма невъзможни неща – достатъчно е да си малко смел и упорит.
Кое е най-вълнуващото ти преживяване, свързано с катерене
Винаги е вълнуващо защото всеки път катериш нов маршрут или „бориш“ стар проект с нови сили. Вълнението идва от преборването на самия себе си, от адреналина, успешното изкачване на маршрута, приятелите, които те осигуряват и надъхват отдолу. Най-вълнуващите ми преживявания са свързани с изкачването на най-трудните маршрути – страхувала съм се, стигала съм до рев и съм падала. След толкова много емоции, закачането на последната примка е по-голяма победа от всичко изпитвано до момента. Чувството е на спасение и победа едновременно.
А най-интересното място, на което си катерила
Катерила съм се на повечето катерачни обекти в България, както и на о-в Тенерифе и Анталия. Най-запомнящото се катерене обаче си остава във Враца. С един приятел качихме около 400-метрова стена. Това означава 5 въжета, 5 междинни площадки, около 3 часа катерене и после още час спускане. Виждахме се само на площадките, през останалото време трябваше да си подаваме предварително уговорени сигнали по въжето. Когато буквално кацнахме на върха, усещането беше, че светът е в краката ни.
Къде срещаш по-големи предизвикателства – в ролята на Мениджър проекти или в ролята на катерач
Не съм сигурна къде предизвикателствата са по-големи. Безспорно трудностите в двете ситуации са различни, но аз ги приветствам и в офиса и на скалите. Катеренето ме направи по-смела и целеустремена, което се отрази и в работата ми. Най-трудното при катеренето, както и в работата, е да останеш психически стабилен и спокоен в ситуации, в които изобщо не се чувстваш подготвен или уверен.
Каква ще бъде следващата крачка
Изкачване на все по-трудни и технични маршрути и преодоляване на страха от падането, който дори след 4 години не е изчезнал напълно.
Послание към колегите
Веднъж, докато се катерехме с приятелки, до нас дойдоха двама около 70-годишни мъже и започнаха да катерят един доста труден маршрут. Предположихме, че се занимават с това от много години и щом се изкачиха ги заговорихме. Оказа се, че единият е започна на 58 години… Това е посланието ми към колегите – никога не спирайте и не казвайте, че е късно да се захванете с това, което искате или нещо съвсем ново. Търсете, достигайте и надхвърляйте границите си всеки ден.
