Данните за БВП през Q3 (ръст от 0.3% qoq и 1.6% yoy, в сравнение с 0.3% qoq и 2.0% yoy през 2Q11) показват, че икономиката започва да страда от ескалацията на глобалните рискове. Въпреки някой еднократни фактори като силната реколта от зърнени храни и резултатите на летния туристически сезон, растежът на БВП не успя да впечатли в положителна посока. Най-обезпокоителен е резултатът на брутното капиталообразуване с тежък спад от 13.5% qoq (-2.8% yoy) след на три поредни стойности на ръст на тримесечна база. Вярно е, че историческите серии за брутното капиталообразуване се характеризират с голяма волатилност, както и, че на годишна база спада е по-скоро незначителен, но все пак това беше достатъчно за да подкопае надеждите, че ръста на високоликвидните активи в консолидираните баланси на корпоративния сектор, на които сме свидетели в момента, скоро ще се трансформира в ръст на капиталовите разходи и работните места. Ние смятаме, че отчетливото забавяне на брутното капиталообразуване в най-голяма степен се дължи на ескалацията на дълговата криза в евро зоната, което кара компаниите да заемат защитна позиция - замразявайки инвестиционните си планове и трупайки високо ликвидни активи за да могат по-лесно да посрещнат нуждите си от външно финансиране. Очаквано, данните за БВП през 3Q11 отново потвърдиха слабото възстановяване на крайното потребление (с ръст от 0.3% qoq, но все още 7.1% под нивата преди кризата). Изглежда, че възстановяването на крайното потребление в получило подкрепа от успокояването на инфлацията, но това се компенсира от продължаващата несигурност пред пазара на жилищата, и увеличаващото се безпокойство, че забавянето на растежа в Европа ще повлияе негативно не само на износа но и на заетостта у нас. Комбинацията от тези фактори добави към вече съществуващите индикации, че домакинствата не смята в скоро време да сложат край на увеличената норма на спестяване и да започнат да увеличават потреби-телските си разходи. След пет поредни тримесечия на двуцифрен ръст на годишна база, ръста на износа се забави до едва 2.0% годишно (от 12.2% годишно през предишното тримесечие), като последица от спада в секторите за производство на енергия и метали през септември. В същото време, нетният износ имаше положителен принос към растежа на БВП, тъй като увеличението на вноса (ръст от 1.1% qoq) беше по-малко от това на износа (ръст от 1.7% qoq). Така, свиването на задлъжнялостта в корпоративния сектор, в комбинация с незавършилия процес на ребалансиране на жилищния пазар силно ограничиха възстановяването на вътрешното търсене през третото тримесечие, докато износа загуби позиции дори преди очакванията за забавяне на икономическия растеж в основните търговски партньори на България да започнат да се материализират.
Увеличаващите се индикации, че дълговата криза в евро зоната може да се задълбочи усилиха политическа-та воля за адресиране на дългосрочните заплахи пред Българските публични финанси. Правителството обяви планове да започне още от следващата година (настоящото законодателство предвижда това да стане през 2021) вече заложеното повишение на пенсионната възраст (на 65 и 63 години за мъжете и жените от съответно 63 и 60 години в момента) както и да ограничи отпускането на пенсии за инвалидност и привилегиите за по-ранно пенсиони-ране в някои браншове. Също така, управляващите увеличиха усилията си за преструктуриране и приватизиране, там където това е възможно, на малкото останали губещи държавни предприятия – в сектора на железопътните превози и пощенските услуги. От голямо значение е и фактът, че през следващата година държавните служители ще започнат да правят вноски в държавния стълб на пенсионната система (докато в момента това се прави единствено от заетите в частния сектор), като по този начин ще помогнат за ограничаването на хроничните дефицити в държавния пенсионен фонд, което предвид на бързо застаряващото население в страната представлява основният риск пред дългосрочната устойчивост на Българските публични финанси.
В допълнение, Министерството на финансите планира приходната част на Бюджет 2012 при по-консервативни макроикономически допускания и предвижда формирането на допълнителни буфери (най-вече чрез повишение на резерва за непредвидени и неотложни разходи) в разходната част, за да гарантира, че годишната цел за бюджетния дефицит (от 1.3% от БВП) ще остане достижима. Ние смятаме, че затегнатата фискална политика и ускореното прилагане на някои дълго-отлагани структурни мерки би трябвало да подпомогне правителството да консолидира позициите си, като ограничи възможностите за критики от страна на вътрешните политически опоненти. Освен това, като се има предвид, че процеса на фискална консолидация най-вероятно ще е вече в значително напреднала фаза в края на 2011 (очакванията ни са за 1.7% дефицит спрямо БВП), необходимостта от понататъшно затягане на фискалната позиция през 2012 ще е значително по-малка (недостигът в бюджета се оценява на 1.3% от БВП), което предполага, че публичният сектор ще има ограничен негативен или дори неутрален принос към растежа на БВП през следващата година. Също така, постоянното подобрение в усвояването на средствата от ЕС би трябвало да увеличи инвестициите в инфраструктурни проекти, като по този начин частично балансира все още много слабото нарастване на капиталовите разходи в частния сектор.
Но това, според нас, няма да е достатъчно, за да компенсира очакваният спад в износа през следващата година. В резултат на това, ние очакваме БВП да нарасне с 2.0% през тази година (при предишна прогноза от 2.3%) и с 1.5% през 2012 (при предишна прогноза от 2.6%). Обективно погледнато, трудностите пред българското възстановяване остават непроменени спрямо тези, които очертахме в прогнозите си от септември. Това са забавянето на външното търсене в комбинация с процеса на свиване на задлъжнялостта на корпоративния сектор и слабото възстановяване на жилищния пазар. Все пак, с оглед на скорошното влошаване в перспективите пред икономиката на евро зоната и неочаквано големия спад в инвестиции на частния сектор през 3Q11, нашите очаквания са да наблюдаваме натиск за допълнително свиване на баланса на корпоративния сектор през 2012 година. В допълнение, влошаването на външните условия не само ще ограничи износа, но също така се очаква да изложи на риск процеса на стабилизиране на пазара на труда, който започна да се оформя в средата на 2011. Обосновката ни за избягване на рецесия у нас (дефинирана като две тримесечия с отрицателен ръст на БВП) е, че балансът както на публичния сектор, така и на сектора на домакинствата остава силен, докато външното търсене намалява, но все още е далече от срива, наблюдаван в началото на 2009.
Капиталовите потоци бяха подложени на нов натиск. Входящите потоци от портфейлни и преки чуждестранни инвестиции не успяха да впечатлят през третото тримесечие на 2011 година (EUR 159 млн.), докато другите източници на финансиране (включително статията „нетни грешки и пропуски”) отчетоха втория най-голям тримесе-чен отлив на средства (EUR 1.1 млрд.) от началото на кризата. Но продължаващите положителните тенденции в текущата сметка (излишък от EUR 1.4 млрд.) в крайна сметка направиха възможно резервите на централната банка да нараснат с EUR 470 млн. през 3Q11. Все пак, опасенията относно капиталовите потоци изглеждат оправдани, тъй като България остава силно зависима от външно финансиране за да превърти падежиращите се външни пасиви на частния нефинансов сектор. Данните за другите източници на финансиране (включително статията „нетни грешки и пропуски”) сочат, изходящ капиталов поток от EUR 1.8 млрд. за първите девет месеца на настоящата година – най-големият капиталов отлив през този канал за повече от десетилетие. В допълнение, ескалацията на кризата в евро зоната може да доведе до ново влошаване на вече трудните монетарни условия в страната. Позитивна новина е фактът, че официалните резерви на БНБ към момента достигат 34% от БВП (виж графиката по-долу), което е сравнимо с нивото от 42% в своя пред-кризисен пик. Освен това, покритието, което те мога да осигурят е сравни-телно високо – валутните резерви са EUR 13.2 млрд., докато външният дълг, който се падежира през следващите 12 месеца достига EUR 15.8 млрд. Докато натискът се очаква да продължи в краткосрочен план, то подобрение на ситуацията в евро зоната и привеждане в изпълнение на плана за преструктуриране на правителствените дългове в Гърция, определено ще имат силен еднозначен положителен ефект върху българската икономика.
Булбанк Мобайл |
| Повече > |
| 0700 1 84 84 |
| на цената на градски разговор |
| CallCentre@UniCreditGroup.bg |
